Д-р Полина Ангелова: Обичам децата и тяхната неподправеност
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Полина Ангелова е родена в Разград, приключва Природоматематическата гимназия „ Акад. Н. Обрешков " в родния си град. Възпитаник е на МУ – София, където се дипломира като доктор през 2008 година От 2009 година до 2013 година специализира детски заболявания в СБАЛДБ " Проф. Иван Митев ". От 2014 година работи като педиатър в Детското поделение на МБАЛ " Св.Иван Рилски " в Разград.
Д-р Ангелова, по какъв начин решихте да се посветите на медицината?
Колкото и тривиално да звучи, за мен медицината е предопределение. Въпреки, че в фамилията ми няма лекари, това е била детската ми фантазия и постоянно съм знаела, че това е пътят, който би трябвало да последвам.
Какво Ви накара да изберете педиатрията?
Обичам работата с деца, обичам децата и тяхната неподправеност. Не си представям да работя нещо друго от това, което върша.
Разкажете да първите си стъпки като детски доктор?
Когато за първи път започнах работа към този момент като експерт, бях доста изплашена. Не знаех по какъв начин ще се оправя, нямах съвсем никакъв опит, а и по време на специализацията постоянно имаше някой зад тила ми, на който да мога да разгадавам в сложни обстановки. Изведнъж се оказах сама, носейки цялата отговорност и посрещайки всевъзможни случаи в многопрофилно детско поделение в дребен град. Но с времето човек се учи, привиква и става все по-уверен.
Какво Ви носи най-голямо задоволство в работата?
Нищо не може да се съпостави с удовлетворението от това да видиш детската усмивка и сълзите на благополучие в очите на родители, на чието дете си оказал помощ! Тогава разбираш, че всичко си заслужава!
От кои правила се ръководите при общуването с родителите?
Общуването с родителите е много деликатна тематика. Опитвам се да бъда изчерпателна в информацията, която им отпущам и най-много да бъде поднесена по подобаващия метод. Те би трябвало да останат с чувството, че могат да се доверят на лекарите, на които са поверили здравето на децата си. Няма ли я тази връзка, общият език и доверието, общуването не е пълноценно, а това надлежно рефлектира и върху нашата работа.
С какви компликации от учредителен темперамент се сблъсквате – Вие и сътрудниците Ви?
За страдание, компликациите от учредителен темперамент са доста. Като стартираме от купищата документи, неуредиците в Здравната система, разхождането на пациентите по разнообразни звена и стигнем до затруднената връзка сред другите експерти и така нататък Особено комплицирана е обстановката, когато би трябвало да бъде преведено дете в друга профилирана конструкция в по-голям град. Но се надявам, че за положителното на всички, и тези неща с времето ще се трансформират към по-добро.
Как могат да бъдат преодолени те, съгласно Вас?
Може би би трябвало напълно да се преструктурира здравната ни система, да се обезпечат задоволително фрагменти и да се подобрят изискванията на работа за медиците. И несъмнено, няма по какъв начин да не загатна построяването на Национална Педиатрична болница, което към момента е много наболял проблем измежду нашето съсловие.
Какво желаете да им пожелаете в края на тази сложна година, в която пандемията си отиде, само че остави спомен за заплахата, която не би трябвало да се не помни?
Имала съм шанса да попадам на способни и качествени сътрудници – и като хора, и като експерти. За мен е доста значимо да знаеш, че имаш екип, на който можеш да разчиташ и с който дружно да се справяте в тежки обстановки.
Пожелавам на всички да бъдат здрави и задоволени! Да бъдат все по този начин всеотдайни и да не губят вярата, че ще дойдат и по-добри времена.
Бих желала да благодаря на всички учители, които съм срещнала по пътя си в педиатрията, а те са доста. Най-вече на сътрудниците от Детската клиника на Александровка болница, където направих първите си стъпки в специалността и главно експертите от СБАЛДБ „ Проф. Иван Митев “, които имат съществена роля в построяването ми като педиатър. Няма по какъв начин да загатна съответни имена, всички те имат принос и оставиха отпечатък върху професионалното ми създаване. На всички тях бездънен реверанс и голямо БЛАГОДАРЯ!
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Полина Ангелова е родена в Разград, приключва Природоматематическата гимназия „ Акад. Н. Обрешков " в родния си град. Възпитаник е на МУ – София, където се дипломира като доктор през 2008 година От 2009 година до 2013 година специализира детски заболявания в СБАЛДБ " Проф. Иван Митев ". От 2014 година работи като педиатър в Детското поделение на МБАЛ " Св.Иван Рилски " в Разград.
Д-р Ангелова, по какъв начин решихте да се посветите на медицината?
Колкото и тривиално да звучи, за мен медицината е предопределение. Въпреки, че в фамилията ми няма лекари, това е била детската ми фантазия и постоянно съм знаела, че това е пътят, който би трябвало да последвам.
Какво Ви накара да изберете педиатрията?
Обичам работата с деца, обичам децата и тяхната неподправеност. Не си представям да работя нещо друго от това, което върша.
Разкажете да първите си стъпки като детски доктор?
Когато за първи път започнах работа към този момент като експерт, бях доста изплашена. Не знаех по какъв начин ще се оправя, нямах съвсем никакъв опит, а и по време на специализацията постоянно имаше някой зад тила ми, на който да мога да разгадавам в сложни обстановки. Изведнъж се оказах сама, носейки цялата отговорност и посрещайки всевъзможни случаи в многопрофилно детско поделение в дребен град. Но с времето човек се учи, привиква и става все по-уверен.
Какво Ви носи най-голямо задоволство в работата?
Нищо не може да се съпостави с удовлетворението от това да видиш детската усмивка и сълзите на благополучие в очите на родители, на чието дете си оказал помощ! Тогава разбираш, че всичко си заслужава!
От кои правила се ръководите при общуването с родителите?
Общуването с родителите е много деликатна тематика. Опитвам се да бъда изчерпателна в информацията, която им отпущам и най-много да бъде поднесена по подобаващия метод. Те би трябвало да останат с чувството, че могат да се доверят на лекарите, на които са поверили здравето на децата си. Няма ли я тази връзка, общият език и доверието, общуването не е пълноценно, а това надлежно рефлектира и върху нашата работа.
С какви компликации от учредителен темперамент се сблъсквате – Вие и сътрудниците Ви?
За страдание, компликациите от учредителен темперамент са доста. Като стартираме от купищата документи, неуредиците в Здравната система, разхождането на пациентите по разнообразни звена и стигнем до затруднената връзка сред другите експерти и така нататък Особено комплицирана е обстановката, когато би трябвало да бъде преведено дете в друга профилирана конструкция в по-голям град. Но се надявам, че за положителното на всички, и тези неща с времето ще се трансформират към по-добро.
Как могат да бъдат преодолени те, съгласно Вас?
Може би би трябвало напълно да се преструктурира здравната ни система, да се обезпечат задоволително фрагменти и да се подобрят изискванията на работа за медиците. И несъмнено, няма по какъв начин да не загатна построяването на Национална Педиатрична болница, което към момента е много наболял проблем измежду нашето съсловие.
Какво желаете да им пожелаете в края на тази сложна година, в която пандемията си отиде, само че остави спомен за заплахата, която не би трябвало да се не помни?
Имала съм шанса да попадам на способни и качествени сътрудници – и като хора, и като експерти. За мен е доста значимо да знаеш, че имаш екип, на който можеш да разчиташ и с който дружно да се справяте в тежки обстановки.
Пожелавам на всички да бъдат здрави и задоволени! Да бъдат все по този начин всеотдайни и да не губят вярата, че ще дойдат и по-добри времена.
Бих желала да благодаря на всички учители, които съм срещнала по пътя си в педиатрията, а те са доста. Най-вече на сътрудниците от Детската клиника на Александровка болница, където направих първите си стъпки в специалността и главно експертите от СБАЛДБ „ Проф. Иван Митев “, които имат съществена роля в построяването ми като педиатър. Няма по какъв начин да загатна съответни имена, всички те имат принос и оставиха отпечатък върху професионалното ми създаване. На всички тях бездънен реверанс и голямо БЛАГОДАРЯ!
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ